Среща със Златоград

Златоград – най-южният град в България, разположен в подножието на Родопите в долината на река Върбица. Известен в миналото като Беловидово, а по-късно като Даръдере. Прославил се с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която се носи в космоса. Селище с богата култура и многовековна история.

Златоград, видян на разсъмване

На територията му се намират:

  • най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите — „Успение Богородично“ (1834 г.). Ниска, вкопана в земята, но уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена — на един от високите и централни хълмове в града.,
  • сградата на най-старата поща в България
  • и килийното училище (1835–1836 г. в двора на църквата „Успение Богородично“), поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.

Църквата „Св. Георги“(1871 г.) е известна със своя мраморен иконостас и много икони на ивестни зографи, един от които е Нестор Трайков.

В двора й е разположено Взаимното училище.

Днешното училище

Две са и джамиите в града – едната е стара, датираща от началото на ХІХ век, а другата е открита през 2014 г.

Най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община е Етнографският ареален комплекс (eac-zlatograd.com).

За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

Идеята за създаването Етнографския ареален комплекс е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Той е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

В близост до Златоград през  2010 г. е открит ГКПП Златоград – Термес,  който осигурява връзка на България с Гърция и Егейско море.

Градът е домакин на ежегодните Трансграничен фолклорен събор(месец май), и Дельови празници (20-24 септември). На 21 ноември той празнува своето освобождение от османско владичество.

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция „Тангра“ (2004/05 г.), един от върховете на острова е наречен „Златоградски камък“ по името на града.

Ваня Григорова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s