Етнографски комплекс “Румънско село”

 

В самия център на Букурещ има място, където за известно време можеш да забравиш, че се намираш в сърцето на модерен европейски мегаполис. Това е Националният музей на селото, известен и под названията Етнографски комплекс „Румънско село“, Етнографски комплекс „Димитрие Густи“. Той изглежда по-скоро като природен резерват, отколкото като традиционен музей.

Разположен е в зелен квартал на румънската столица, заобиколен е от вековни дървета, на брега на живописното езеро Херастрау. Всъщност, тази цел е преследвана и от организаторите на музея: да се създаде обстановка, която да бъде максимално приближена до живота в селска местност. При това по замисъла на основателя на музея Димитрие Густи, той по никакъв начин не трябвало да наподобява традиционните етнографски музеи, а да се превърне в идеално място за бягство в забравения свят на румънското село. И това му се удава: разхождайки се на територията на музея и надничайки през прозорчетата на дървените къщички, очакваш да видиш усърдна домакиня, който пече хляб, или излизащ от яслите селянин с крава.

Музеят на селото в Букурещ става първият в страната музей под открито небе. Той е основан през май 1936 г., на церемонията по тържественото му откриване присъства Кралят на Румъния Карол II. Създаването на музея е предшествано от усърден труд. Преди сградите и постройките от различни краища на страната да се появят тук, те са били демонтирани в родното си място, а след това фрагментите са били доставени в Букурещ с влак. 130 майстори, превъзходно познаващи старинните начини на строителство,  пресъздавали  паметниците на селския бит. Отначало за придаване на по-голяма автентичност организаторите дори имали намерение да заселят тук селяни, но след това се отказали от тази идея, тъй като съхраняването на ценните антични вещи и домове в този случай би било почти невъзможно.

В развитието на музея могат да се разграничат няколко етапа. Първоначално е създадена изложба на територия с  площ от 4,5 хектара, а след това експозицията е разширена и към 1948 г. е обхваната площ от 9 хектара. И накрая, през 1990 г., следва още едно разширяване на музея – и той достига 12 хектара.

Експозицията на музея включва повече от 70 комплекса, състоящи се от 322 обекта. Представени са 47 къщи, няколко битови постройки, три дървени църкви, три вятърни мелници, както и различни устройства и приспособления, работещи с помощта на водна енергия.

Някои музейни сгради имат историческа ценност и по време на строителството принадлежат на минали векове. Например двуетажната вятърна мелница и воденицата се отнасят към ХІХ век, а дървените църкви – към края на ХVІІІ век. Чрез битовите предмети: мебели, съдове, предмети на изкуството, дрехи и килими – е възможно да се разбере оригиналността на националния живот, вкуса и предпочитанията на румънския селянин във вътрешността на страната.

Едва ли някой би издържал на изкушението да не застане пред обектива на фотоапарата или фотокамерата и да не се заснеме на фона на изключително красивия етнографския комплекс.

Светослава Домусчиева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s